Изгубена

Изгубени мечти, надежди,

изгубени далечни дни.

Животът ми в сивкави одежди,

бавно ще си отшуми.

Аз имах щастие голямо,

което в миг се изпари.

Моето сърце остана нямо,

щом самота го поквари.

Нямам вече трепети любовни,

нямам и приятелка добра.

Сега виждам само погледи лъжовни

и много, много суета.

Оплетена сред спомени се губя,

живота си оставих в тях,

и се питам, и се чудя:

"Това момиче аз ли бях?"

Написах стихотворението в един много труден за мен момент-бях изгубила всичко и не знаех какво да правя.За щастие намерих смисъл да продължа напред.Не трябва да се отчайваме,каквото и да ни поднесе съдбата.Надявам се да ВИ е харесало стихотворението и ВИ благодаря предварително за това,че го прочетохте!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf