Едвам удържайки два диви коня
във колесница, Марта връхлетя.
От нетърпение разцъфнало подгонена,
след нея се затичва Пролетта.
Морето става ярко, плътно синьо,
пияно от небесна синева,
а полудели облаци се гонят
и смеят над унилата земя.
Южнякът пее мощната си песен,
издухва зимен хлад и пустота.
В зелената вихрушка е понесен
и сетният изсъхнал лист в града.
Събудена, душата ни заспала
отпива глътка от безкрайността.
Червена грива роши грива бяла -
препуска Марта, идва Пролетта.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Jolanta
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-03-02
прочитания: 162
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644