От мъка е пропита тишината...

От мъка е пропита тишината,

а сълзите се давят в океан...

Каква е таз проклета карма,

пред празник все да сме в капан?!...

Със крясъци, във огнен пламък

потъват бедните души...

и няма кой телата им да брани,

стихията ги тъй изпепели...

Немеят думите, простенват,

трепери всяка фибра в мен,

проклинам този „филм без лента",

духът крещи, макар стаен...

Какво на близките да кажем?

С какво ли да ги утешим?...

Виновниците да накажем!

С гнева си да ги „наградим"!...

Поклон пред всички нелепо загинали и пред техните семейства и близки...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf