След любовта

Хаоса на мълчанието стопяваше душата ми,

Устните шептяха нежно някакви слова,

Тялото ми чувстваше прегръдките на вятъра,

Дланите докосваха неземна красота.

Огънят в сърцето ми безжалостно изгаряше

Моите копнежи и несбъднати мечти,

Раните боляха страшно, може би раздялата

Беше предизвикала внезапните сълзи...

Вятърът безмилостно пилееше косите ми,

Исках любовта ти, но оставах все сама,

Молех се съдбата Ми да събере душите Ни,

Молех се за капка обич в теб... след любовта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf