Непокорният герой

Той просто беше жаден за отплата,

Мечтаеше да върне своя сън,

Далечен блян му беше свободата,

Той искаше без жал да е отвън.

Той бе затворник - праведно осъден,

Но не разумно, не и от сърце.

Избра си безпощадно там да бъде,

Под скрито за очите му небе.

Един едничък шанс във тишината

Веднъж проблесна, исках да го спра...

Погрешни мисли, болка във душата...

И ето го... забравил за света.

Обичах го! Обичах го безкрайно!

Единствената обич беше той!

В очите му признавах всяка тайна,

А днес е недосегнат, не герой.

Аз знаех, че над тежката присъда,

Той бе недостижим за врагове,

Макар да бе неистово осъден,

Откриваше миражни светове.

Умирах и ми липсваше ужасно,

Угасвах просто, бавно, ден след ден.

След огъня не ми и стана ясно...

Жесток ли бе света около мен?

Самият той навярно бе забравил,

Че още го очаквах с радостта.

НЕ ВЯРВАХ, ЧЕ РАЗУМНО БЕ НАПРАВИЛ

УБИЙСТВОТО, ЗАВЕТЪТ, ЛУДОСТТА!

Но знаех,че свободна е душата

И стопляна, и вечна, и добра,

Макар да бе проклел далеч съдбата

Не чувстваше позр и самота.

Обичам го! Обичам го безкрайно!

Единствената обич в мен е той!

Споделям с мисълта му всяка тайна

И той е непокорният герой!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf