България

Дошъл от север конникът юначен,
изправил се на дунавския бряг,
извикал Аспарух с гласа си ясен:
"България ще бъде тук!"

В очите му искрица пламнала,
в душата му се раждала и вярата,
в сърцето разгоряла се жаравата,
че ще бъде вечно тук България!

Създал я той с любов и със надежда,
завещал я на ханове и на царе,
запазил я силна и могъща,
за да препъде тя във векове!

Редили се войни, безброй въстания,
и пепелища газили, и рили със нозе,
запомняни са тежките страдания
и подвизите на великите мъже!

И оцелявала със болките България,
била в падение и във възход,
но винаги оставала България,
със своя мил, величествен народ!

На колене аз падам във нозете ти,
целувам твоята божествена ръка,
затуй, че ореол ти слагаш на лицето си
и воля имаш да се спасиш сама!

Сега отново ти си тук, Българийо,
с народа твой, стремителен, суров,
защото само с него ти, Българийо,
ще процъфтяваш с порива си нов!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Awake
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-03-03
прочитания: 101
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193182
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70109
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753