Просъскват змии
Чувствам душата си стъпкана, окаляна, просеща глътка кислород. Като че през нея премина цял ескадрон. Прахът още се носи от копитата... Трудно си поемам дъх... * Боли! * Боли, когато най-близките ти лаят бясно като кучета един срещу друг! Ти се опитваш да ги спреш! Омагьосания кръг се върти! Просъскват змии, злобата изгаря сърцата... Сълзи... * Колко безмислено е всичко това! Не можем ли повече да се обичаме? Няма да векуваме на тази Земя! Аз моля ви хора, замислете се, преди да дадете воля на гнева! Анна Дюлгерова 4.03.2008
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: annavlad
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-04 г.
прочитания: 157
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
