Гражданка

На фитнес

Вече съм гражданка .Ходя на фитнес /показва краката си обути в маратонки и с вълнени чорапи/ С тез чорапи съм щот още не съм наред с кръвообръщението/ Не са научих да са обръщам на дет трябва и ми са обръща кръвта,че и на другите им са обръща. Докат са сеферясъм и ...направя един кръг./завърта се/И тъй как съм с щангата в ръце/с дебел глас/ нали ви казах работя за бицепс -трицепс/и айде нещо падне от някъде-че с тези чорапи по не боли.
И на пътеката бягам. Мога вече и скоростта сама да си сменям . Ама вчера точно кат натисках бутона кат ма сгърчи артрита. Едва ма отлепиха от огледалото на стената.Добре че преди да тръгна поприкалих с крема .....,"Дунавски вълни"-да ма сеща за в къщи-Та ми са омекоти малко удара. Стана някак /със страстен тон/ с приплъзване. После голям зор докат измия огледалото.
И за този мускул тука работя/пипа меката част от вътрешната страна на бедрата/ Много съм са разлабила напоследък. Някой път както си стоя ей тъй на,... и отивам на шпагат. Кат че съм на кънки, не мога да са спра.
О, кат казах кънки, да зема да тръгвам, че внучето ша вземам от ледената пързалка. Предния път ма чакало, чакало едвам го откъртих от леда. Метнах си го на рамо ей тъй на/показва като описва нещо право дълго през рамото си/ Разтопявах си го в къщи. Добре че съм яка/ с дебел глас / Бицепс, трицепс нали ви казах. Айде да тръгвам.

На пазар в" Мол"

Къв я този салам бе? Пише народен пък ма карат да плащам. Къв народен я тогаз? Един друг пък ,ей такъв/сочи с разперени ръце/ На метър бил. Докат сметна бройката на фамилията по сантиметри на смалко да им мине работното време. То аз са забавих бая и докат вляза. Кви са тия „Молове" бе кво я туй чудо? . Два часа чаках някой да ма помоли и после си влязох сама. Викам си сигур не ма аресаа нещо. Нали съм дърта. Ааа не, вече не съм дърта. Тъй ми викаше моя на село ама сега съм възрастна . И аз наистина расна околовръз и на/с плътен глас и чупка в кръста/ бицепс трицепс да не повтарям пак. Ама справям се не мога да са оплача. Сутрин си правя програма . Ама един ден гледам на улицата табела „Прокредит нещо си"
и си забравих дневния ред.Че прибрах внуците от училище насред часовете. Докат си ги зема голям зор. Бе , тез деца днешните много буйни бе. Ама аз нали съм/с плътен глас/Бицепс, трицепс-разбииш, взех си ги-внуците бе. После разбрах че туй не било ученици -ми охрана. Пазели децата. По наше време никой нена пазеше от толкоз рано. Почваха да на пазят ехе след колко време и пак с по един билюк деца са оказвахме. Мъже! Кат казах „мъже" да зема да си тръгвам, че днес ша си чатя с моя,че последно време съм все „офлайн".Умирисах къщата, ма-а пък топличко и мекичко държи. Тази зима много люта доди бе ,и много дълга.Абе кат казах дълга дъл ша стигнат на фамилията 42 сантиметра и 6 милиметра салам за закуска- уж са справях по матиматиката ама знай ли човек?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf