Протягам молещи ръце,
Докосвам твоята душа,
Ала изстинало сърце
Отхвърля дланите сега.
Гаснеща целувка в мрака
Се опитва да е вечна,
Но едва ли ще дочакам
Любовта така далечна...
Казвам тихо в тишината:
„А не може ли отново...”
„Не.Не може.”-казваш хладно,
Че предчувстваш мойто слово.
Натежават във очите
Мънички сълзи и ето...
Бавно,нежно,тежко падат
Като камък от съцето.
А душата ми е клада,
Тъжна и изпепелена,
Тя е още твърде млада,
А от обич е ранена...