БРОДНИК

Съдбата ме видя,

съдбата ме обрече,

на щастието ми завидя

и от хубавото ме отрече.

И аз не мога да обичам вече,

и да се радвам аз не мога -

мракът в мен ще бъде вечен,

сърцето ми ще бие само със тревога.

Съдба, съдба, луна, луна -

недосегаеми понятия,

мъката не е една -

разпъва ме като разпятие.

Христос не мога аз да бъда

- достатъчно съм земен...

и ще е невероятно чудо,

ако остана някому потребен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf