|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Голямото представление
В театъра с тебе играх неуморно,
не си ли се чудил, колко истинска бях,
актриса добра съм, за теб не е спорно,
през сълзи, поклона го правех със смях.
На сцената с теб се допълвах изцяло,
но всеки актьор, знаеш има закон,
на хората даваш сърцето си цяло,
и после с усмивка им правиш поклон.
Завесите падат, изчезват усмивките,
пиесата свърши, в очите е тъжно,
с теб споделила съм ролите всичките,
да спра да играя е толкова късно.
Самотна съм винаги, както казват актриса
със двете лица на сълзата и смях,
но днес се предадох, тълпата се слиса
и в своята роля тоз път не играх.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: carolin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-05
прочитания: 150
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46742
Съобщения: 197452
Лексикони: 2130
Коментари: 70352
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
