Сервантес вчера и днес

Сок от грозде няма да откриеш
в чашата с пропуканото дъно.
Плах ще се завиеш. Ще осъмнеш.
А сънят ти пак ще е несбъднат.

С кой се бориш, жалък Дон Кихоте?
За причастие светът ти е притихнал.
Толкова добър и тъй самотен...
Вятърните мелници ги изгориха.

Всичко е до време - сам го знаеш.
Странна е човешката природа.
Ти си тук, животът - все 'оттатък'.
Богому така е най-угодно.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: raliza
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-05 г.
прочитания: 143
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7284
   Автори: 1946
   Произведения: 42570
   Съобщения: 172056
   Лексикони: 1835
   Коментари: 59307
   SMS-и: 762
   Снимки: 4434