Нестабилно настроение

Внезапна умора,

внезапна тъга

и някаква щура надежда...

Във нощите -

нежност

и даже нега.

Или поне

тъй изглежда.

А сутрин,

пред изгрева,

от самота

събуждат се рано

мечтите.

Тогава горчи.

Но изгрява деня

и пак се усмихват

очите.

Вървя

по познати маршрути

в града

със радост,

напълно неясна.

Навярно шега е

на пролетта

и може би -

даже опасна.

Защото

във порива смътен

и свеж

забравена мъдрост

се крие:

роден е духът ни

за вечен летеж,

а го заземяваме ние

уж само за малко -

за месец, за два,

а пък закърняват

крилете

и само напролет

летим в синева

понесени

от ветровете,

душата ни

млада

и волна е там,

незнайно как

пак се зарежда

във полет

със пролет,

усмивка и плам

и с някаква

щура надежда.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf