В памет

На Т.

В незапълнената празнина

на твоето изчезналото присъствие,

приятелю,

потънал в тишина,

поставям тихо,

с много топлота,

букет от спомени,

обилно напоени

от детски спорове безмислени -

без свършване,

от закъснели разговори

за довършване,

с Най-Главните Въпроси

недоразрешени,

с недоизслушаните

тайни споделени,

с небрежно дадените

и нехайно пак приети,

ала за цял живот

запомнени съвети,

с таланта, който

ти наричаше умение,

с недетските ти

тъжнички прозрения,

прикрити уж

повърхностно

с шега,

които оценявам

чак сега,

ти просто

бил си вече

твърде зрял

и много нещо

рано си разбрал,

но носил си товара

в самота,

избрал отрано

своята съдба.

Приятелю,

как липсваш ни сега!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf