In memoriam

на Пламен



Как болката аз своя да разкажа?

И кой ли може да ме утеши?

Момче добро и жизнерадостно познавах

нелепата случайност го отне.



---

То беше само 14-годишно,

тъй малко, непознаващо света

невкусило от радостите още

жестоката съдба си го прибра.



---

А болката препълня ми гърдите

и мъката горчи като пелин,

сълзите тихо капят от очите

и стичат се по моите страни.



---

Пред мен разцъфва нежната усмивка,

усмихват се и сините очи

и много, много ми е тежко,

че твоето добро сърце навеки,

навеки то е спряло да тупти.



7.03.1985 г.



---------

Сбогом, скъпи Пламене!

Сбогом навеки! Аз никога няма да забравя лъчезарната ти усмивка, топлите ти сини очи дълбоки като морето и твоето нежно и добро сърце.

Спи спокойно вечния си сън!

Ти беше само на 14 години. Твърде малък - още не познаваше живота, но това не ти пречеше да го обичаш с цялата си душа. Смехът ти още звучи в мен, а очите като две звезди слезли от небето греят в душата ми.

Какво ти даде живота, какво разбра ти от него, че си отиде толкова рано? Теб те няма, ти си мъртъв, положен в студения гроб, неподвижен и ням - ти който не знаеше миг покой, но си жив и ще живееш в сърцето ми скъпи Пламене!

Мир на праха ти!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf