*На прощаване*

*

Къде е твоят дом...и как да те достигнем?!

До твоята обител няма път!

Една въздишка никога не стига...

Сподавен повик в излиняла гръд...

*

Къде е твоят свят...ти вече си СВОБОДЕН,

два ангела над Тебе нека бдят

и две свещици, стенещи над гроба,

в безмълвна самота след Теб горят.

*

Не, няма край!...Смехът ти пак пулсира,

в стенанието,в спомена,в кървяща жажда!

Човекът, всъщност, нивга не умира -

по-истински в смъртта си Той се ражда!!!

********************************

********************************

***В памет на Руси Живков***

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf