Една роза

Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки
листа покриха старите следи.
Изгубиха се. Само звуци леки
нашепват тихо: „Тук са били".
Върху клавишите роза вехне,
от цвете превръща се в кинжал
За мен остави я, когато бяхме...
Прободи ме с нея, без капка жал.

07.03.2008г

(цикъл "Бяло перо")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf