сън за пролет

Осъмнаха пътеките
към нея-
във цветен прах,
следи...
И тишина.
А ти
сред бялата си дреха
живееш,
в мене непорасла.
Или на вишната
в цвета...

Не съмвай, Пролет!
И не се разлиствай
още...
Обичам да те гледам
как растеш.
Тъй тръпнеща и чиста.
Нощна.
От пъпка
аромат.
Или копнеж...

Посяла в мен
и вик,
и стих за вяра.
Обичам да те гледам
аз
такава.
И в тъмното
на тази тишина
да ме опива
бялото ти тяло.
С дъха на сън
по вишна
и луна...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf