Огън и лед

С слънчевата усмивка те запомних.

Цвета на кожата ти познах...

Очите ти бяха толкова блестящи.

А ръцете толкова припарещи.

Там на езерото гледаше залеза.

Ала сутринта дойде с теб бързо.

За ръка се държахме за последно.

Сякаш треперих в тоя студ, пуст.

Стаята празна в тоз мрачен миг.

И мигът за душата бе мрачен.

Раната тъй дълбока, ала празна.

Надежда пропиляна, но вярна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf