Посветено

Ревнувам твоя неспокоен сън,
една звезда разпръсва с огън мрака
и пада в ръцете ми. Навън
е толкоз тихо. Аз мълча и чакам
да се пробудиш, да те утеша
със ласки да прогоня самотата.
А ти в леглото мяташ се сега
и чакаш, цяла нощ ме чакаш.
Дали ми трябва смелост да реша
да счупя огледалото на мрака,
да те прегърна, да те понеса
през най-гърмящите пространства на нощта.
Докосвам те - а устните ти парят,
целувам те - очите ти сълзят
и погледът ти сякаш ме изгаря.
Звездите падат в нашите очи
и вече знам - че щом жена ме чака
в съня си - трябва да я възкреся.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Awake
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-08 г.
прочитания: 156
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169154
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404