Откакто ти си отиде искам света да свърши.
Искам да достигна небето и да заспя завинаги.
Откато ти си тръгна аз спрях да дишам и никога няма да е същото.
Никога няма да съм онази предишната нито с друга, нито с теб.
Ти разби живота ми. Наруши и съня ми. Ти ме предаде и ме изостави наранена.
Раните в теб не си личат, но в мен все още тлеят. Всичко беше хубаво ,но не беше
перфекно... Всичко изглеждаше наред докато един ден не се провали. И няма път назад.
Дори и да има не бих се върнала обратно към миналото. Ще е хубаво
да съм отново в твята стая. Да се смеем по детски истински. Да си говорим, но няма
да е както преди, защото сега знам, сега аз знам,ч е ти не си това от което се нуждая, но
аз знам, знам, че те обичам и винаги ще обичам само теб. Измина твърде много време от
тогава и сега аз мога само да гледам старите ни снимки, да те гледам от далеч и да си
спомням без да изричам наглас мислите... Още не мога да проуменя какво се случи, но
колкото повече се връщам назад в миналото толкова повече боли и сякаш толкова по-малко разбирам защо стана така. Дори и накрая ти изричаше красиви неща, че винаги ще
бъда в твоето сърце ,защото си оставам твоя добра приятелка за винаги,но сега знам, че
това е било само за преди, че вече не е така. Сега няма смисъл да опитвам да върна времето назад нали?
Толкова много неща ни пречат... Сега знам, е винаги ще те обичам, но не знам защо. Знам, че от както ти си
отиде светът ми се преобърна, но днес аз разбрах, че някога трябва да спре да боли. Не аз няма да спра да мисля за преди, не аз няма да
спра да те обичам, няма да спра да гледам старите ни снимки, но повече няма да пазя болката за себе си ще я пусна дано си отиде...
