КЪМ СЕБЕ СИ

Душата ми е призрачно ранена,

окаяна, сменена, разменена,

за жалките останки от деня,

за часовете мрачни през нощта,

за нищетата в тялото ми празно,

за всичко безнадеждно и омразно.

За спомените вече избледнели,

за сънищата с нишки от дантели,

кошмарите във тях се спират

и звуците понякога умират,

и пелената на страха и на вината,

разстила се пред мене непозната...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf