Театърът на живота

Учих се дълго, как се живее сама.
Бях твърдоглавото силното мъжко момиче.
И оцелявах без обич и без топлина.
Дълго забравях, че мога дори да обичам.

Ето, че днес, пак любов ми замерила мярката.
Дива и млада... Не знае да бъде прилична.
Пак се кълне във доверие, искреност, вярност...
И, че до гроб ще е с мен, само мен ще обича.

И ще се грижи за мене - за покрива, хляба
и от душата, подобно на бира пенлива,
от изпотена жълтокехлибарена халба,
жаждата и утолила, в бразди ще прелива.

Не й се вързах веднага. До днес ме е лъгала.
Но не с лъжата на устни - сърце на мъжа!
О, как изглежда на истина, мъжката, дълга
и опашата, красиво невинна, лъжа?!

Но този път ще съм зрител. Ще гледам прихласнато,
роля поредна или по-точно сеира.
А щом театърът свръши и смъкнат се маските,
бурно и със овации ще аплодирам.

Слаба актриса си. Давам поредния шанс.
Само смени тази роля. Не стряска палача.
Някак комично изглежда и няма власт
вече не може, дори и да ме разплаче.

Нося си кърпички! Ей тъй, за всеки случай.
Можеш ли да изиграеш красива съдба?
Толкова дълго се учих и се научих.
Не ти ли повярвам, ще продължа сама!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-09
прочитания: 159
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46666
   Съобщения: 193671
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70142
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756