Лято

и оркестър топъл дъжд,
плиснал в мене изведнъж -

тъга отнесъл.

Длани - извивка в топъл скут...
Вечност от скръстени космоси.
Когато те докосвам... всеки път

листа разтварят топлите ми лотоси.

И сякаш свършват улиците в мен
със теб танцувам!

Ти ставаш път и ясен звук

Ти ставаш мой - на никой друг -

в една минута.

И искам всяка светлина -

взривен прожектор във нощта

от допир с мъжката ти гръд

да ме втечни за кой ли път

и малки капчици любов

попили в топлата ти шия

да връщат жажда за живот

с онази кратка дума НИЕ!