|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Недоизживяна!!!
И бавно, много бавно разлива се отровата във вените ми... Усещам как опива ме... заспивам...може би умирам? Останах млада-недолюбена неизживяна и неизбленувана... Уцелих грешната посока! Неизвървях мечтите си! Недоизплаках болката! Недоизпях миражите! Недоразказах бъдещето! Недосънувах миналото! И не усетих настоящето!... Опих се, онемях, спрях да дишам... и да мечтая! Стигнах пясъка на дъното и безкрая на бездната... Събудих се! Целуна ме ангел! Огледах се в очите му и той ми каза - мамо обичам те! СТАНИ!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mmm3333
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 09.03.2008 г.
прочитания: 100
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39564
Съобщения: 209527
Лексикони: 1735
Коментари: 54531
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 54
|
|
|
|
|
|
|
|
|
