Ретро

Все едно съм в бездна...
Защо отново някъде съм сам?
Къде изчезна?
Кога ще махна този параван?
Който пречи всички да ме видят.
Май всеки иска такива като мен някаде да гният.
Може би, защото никой не познава това,
което преминава в мен.
Не ви ли стана ясно,
че никой не е съвършен.
Къде е Светлината?
Казват, че е в края на тунела.
А сега ми обяснете
как да го намеря.
Защото вече чувствам,
че съм изморен.
Писна ми от хорска глупост,
от опити да бъда наранен.
Изправям се и казвам:
"СТОП" на моята покорност.
Планината ще изкачвам сам.
Не искам вече никой
опитващ се да бъде господар...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: MikeyLandjelo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-09
прочитания: 173
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46666
   Съобщения: 193671
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70142
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756