Живота е една игра на липси,

сподавена под нечий антураж.

А ти си клетка движена от мисли,

след всяка болка казваш си - кураж...

Бориш се безкръвно всеки ден,

за свойта малка педя свобода.

Понякога попадаш в тежък плен,

но ставаш и политаш към света.

Търсиш прехода през огън и вода

път насечен, с дупки - лепкав студ.

Куршум пронизва твоята снага,

балистична експертиза - труп...

Така съдбата следва своят ход,

дори смъртта е символ на логичното.

Няма честно - всичко е любов

обратното е просто реторичното.

Във ковчега те събират за последно,

преди да я посрещнеш - реалноста.

Една черта написана небрежно,

със тънкият писец на вечността...