|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
До зимата
До зимата...
Но...само толкова ще чакам.
Да се изнижат
пролет
лято
есен.
Недей хитрува
и недей протака.
Поне веднъж опитай да си честен.
Ще чакам тази пролет. Закъсняла
да цъфне обич, като плодно клонче.
Ще чакам, даже да остане ялова
надеждата ... сапунено балонче.
Ще чакам лятото. Ще чакам слънце
да народи зърното любовта ни,
та хлябът й от мъничкото зрънце
до края на живота да ни храни.
Ще чакам есента. От чисто злато.
Елей от обич... грозде кехлибарено.
Ще чакам любовта ти докогато
сланата първа, чувстовото попари.
Но дойде ли онази зима бяла
и преспите й вече ме затрупат,
а твоята любов е закъсняла,
от студ дърво и камък да се пука,
сърцето ми - домът на любовта,
без обич...неподклаждано огнище,
не може да те стопли с пепелта
от сивото студено пепелище.
И...
пролет
лято
есен.
Нито ден!
Домът стъкни, доде е още време.
А щом твърдиш, че икаш само мен
ще ти повярвам, ако зимата си с мене.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 208
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 41 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7742
Автори: 2105
Произведения: 48939
Съобщения: 209226
Лексикони: 2302
Коментари: 73731
SMS-и: 809
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
