Спомен от допир...

Поне веднъж да бе
обърнал взор, но не,
безмълвно път пое
ясно знаещ накъде.
Любов там не отпи,
обич капка не взе...
Чудни краски реди
едно самотно сърце.
Ранено дълго кърви.
Няма лек в самотата.
Избива кръвта, рови,
тъмно зее в душата...
Едно цвете - замряло
краските се преливат,
листата - цвят кафяво
атрофират, умират...
Виола тихо проплака.
Изгубен в дни прежни.
шепот потъва в мрака.
Извират звуци тъжни.

(а)

10.03.2008г

(цикъл "Бяло перо")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Etchi
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 206
точки: 50 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7592
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228105
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69749
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739