*
Порой разлистен, ведрия ти смях
талазено отекна във слуха ми.
И аз... хлапашки-просто онемях,
и ням до днес окайва се дъхът ми.
А ти и днес пилееш своят глас
за всички, дето ненаситни разпват.
А аз милея го във всеки час
и жадна в неугасващ ручей... гасна!