Порасни!

Превзмаме стремежи,
разрушаваме мечти,
играем двама аз и ти...
Кой ще победи?

Защо си толкова свиреп,
защо не играеш честно
и не чакаш своя ред?

Изневиделица ме повали,
въпреки че знаем кой е по-силен
Аз или ти?

Вървя напред,
а ти назад ме връщаш,
оглеждам се, а ти ме дебнеш?
Какво очакваш от мен да вземеш?
Кой има повече аз или ти?
Това е въпроса който вечно като рана в теб кърви!

Забравяш всичко хубаво,
потъваш в яд неизразим,
усмихваш се с насмешка зад гърба ми...
Но от това вече не ме боли...
и усмихвам ти се в отговор,
искрено дори...

Прекарвам дните си спокойно,
дори понякога тревога да ме гложди,
а ти постояно задаваш ми въпроси,
питам се какви са тези твои пошли, глупави уловки?
Порастнах достатъчно и разбирам, че
ти няма да порастнеш
и точно това ти пожелавам - порасни,
а дотогава просто си мълчи...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf