Името на мъката

Празен ден и черни мисли,
тънък лед по нежните устни,
мрачен поглед в празното небе,
вперен някъде напред - ала къде?

Гъста мъгла стелеща печал
и огън отдавна изтлял.
Тъжни думи изпразнени от съдържание,
последен опит да задържат нечие внимание.

Умираща песен и изгубен стих,
една последна вечер и един пронизващ вик.
Несподелена мъка пазена години
сега намира най-сетне своето мрачно име.
А името е и винаги ще бъде...
Мъжко, както всички знаете!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: desita_be
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 108
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7742
   Автори: 2105
   Произведения: 48939
   Съобщения: 209226
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73731
   SMS-и: 809
   Снимки: 4936