|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
истината
Искам да бъда различна, не комерсиална, посредствена... да съм като цветята, които виреят само в планината сред слънце или мраз... да бъда онова, което искаш ти... онова, което имам нужда да съм аз..., но как да разбера каква съм, коя? Къде ли да потърся бряг... от мене всички искат да порасна, а скрито е в сърцето ми дете, наивно и свободно, но всеки ден, частица по частица го убива... да ще порасна... да като всички други, едва ли ще съм по-различна... и може би след време няма и да се замислям каква била съм някога отдавна, ще стана забързана и мрачна госпожа, забравила за слънцето, което носи, за полските цветя... дилемите навярно ще угаснат... коя, каква, кому е нужно пак да питам. Вечерята ще готвя тихо, ще шия копчета и ще пера, ще бъда майка и съпруга, ще стана истинска жена... необратимо е как с времето човешкото у хората изчезва и всичко е по навик, някак механично... не искам и аз да се обезлича...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kecka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 123
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7550
Автори: 2042
Произведения: 45911
Съобщения: 201554
Лексикони: 2048
Коментари: 68532
SMS-и: 800
Снимки: 4704
|
|
|
|
|
|
|
|
|
