|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
стикс
...А слънцето,
заклещено в гърбицата
на два баира,
от час и нещо вече
се мъчи да залезе...
Лодкарят
се навежда
и тежи гърбицата.
Прихванал сам деня
във мрежите.
(с душа, обърната нагоре)
брои оставащото време
между нощта
и мрака
в себе си.
Брои
котилото от дни
в душата си -
все още неизплакали.
Задавени
от пухкавия мухъл
на мъглите
след някое
отишло си Начало...
Прозорчето в очите му
подканя
нови пролети.
Криле от птици (или дни),
забравили отлитане... Лодкарят се усмихва
хитро в себе си.
Не иска
да ме преведе
до другия си бряг
във времето,
където скиташе детето в мен .
В зелените поляни - до насита.
А слънцето,
заклещено в гърбицата му
от час (или от вечност)
се мъчи да залезе...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: парнар
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 81
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46715
Съобщения: 196043
Лексикони: 2123
Коментари: 70283
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
