|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
осведоменост
Как си? - О, по- добре от всякога!
Не живот, а същинско чистилище.
Като ненужна книга,
която подлагат на претопяване.
Като трофейна усмивка
от стар филм на Чаплин.
Чувствам се като изоставена вещ.
Като щуреца наесен,
изпуснал лъка си в тревите.
Като напсуван на майка
за доброто, което съм сторил.
Като теб в момента на раздялата... ........ ...И, може би,
в някоя забравена утрин
изтрезнял,
небръснат. Или чисто нов.
Ще те хвана, мръснице,
за шията.
После,
тихо (като на куче)
ще ти подвикна
как точно ти беше името:
Надежда,
Вяра .
Или Любов...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: парнар
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 98
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7742
Автори: 2105
Произведения: 48939
Съобщения: 209226
Лексикони: 2302
Коментари: 73731
SMS-и: 809
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
