не се сънуваме...

Не се сънуваме.
Дори насън
в панелката си
спим. Облечени.
Не позволяваме
отвън
света
да навали. Обреченост...
И в нас. И под езика
да е тъмно.

Не се мечтаем.
Няма дни.
Косите ни
следи от ято
обещават.
Забравени
сред пясъка
на този стих,
косите ни
полека
побеляват...

Не мислим.
Тънки и добри.
Деня си
с пепел
окръжили - за накрая...

И само
ако много заболи,
тогава...
Тогава
"мислещата захарна тръстика"
подслажда
в нас
(и времето ни)
чая...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf