Не казвам днес, добре дошъл!

Отново ти стоиш на прага.

Отивай си -

за теб е входът забранен.

Душата ми - разхвърлена е стая,

а твоят свят - до крайност подреден.

Срамувам се, да видиш тази бъркотия

и напластения с времето прах,

и спомените още, дето крия

в скърцащия, стар забравен шкаф.

Отивай си -

теб вън те чакат "пролетни надежди",

нали така се изрази самият ти.

Във моя дом, доскоро стенещ от копнежи,

днес тромаво мълчание кънти.

Отивай си -

преди да те прегърна

жадно с овехтялата си плът.

Когато ти си тръгна, аз се върнах

и сама ще търся своя път.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf