КЛЕТКАТА...(Сляпа любов)

Ти мина през мен, като стихия,

вряза се във всяка клетка,

във "звяр" превърна ме, да вия,

окован зад твоите "решетки"...

И чаках всяка вечер твоя вопъл,

да минеш и да ме погалиш,

и хвърляйки оглозгания "кокал",

със "любов"... да се погавриш...

Макар смръдлива клетката с мухите,

струваше ми се, като палат

и колко вкусни бяха и трохите,

със тях бях "сит" и бях "богат"...

Уж "звяр" бях аз, а мърках, като коте,

щом чувах стъпките по здрач,

хормоните въртяха обороти

и режеха плътта, като палач...

А "клетката" ми беше толкоз слаба,

с един замах бих счупил я на части,

но сякаш бе за мен награда,

исках да съм ти подвластен...

Живя мизерно в мене "звяра",

по глътчица те имах на година,

Но, бях щастлив и хранех вяра,

че някъде край мен те има...

Сега те няма, пак съм сам,

отдавна клетката разчупих...

Винаги те... нямах! Знам!

Или пък в тебе се изгубих?...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf