Призма

Напрегнато мълчание

на цветовете,

събрани във един единствен лъч...

Ала пресичат

призмата-любов в сърцето

и в миг избухва

ярка цветна глъч

и всеки цвят е копие и ласка -

ще те прониже и ще те погали,

след туй ще смъкне

черно-бялата ти маска

от равнодушие насилено

и истински печали.

Във цветна люлка ще те залюлее,

със светъл огън тя ще облее

за да прогледнеш като Кай на Герда,

разбрал най-после

любовта къде е.

Във цветна радост

вашта заедност ще пее

и Времето ще спре, заслушано тогава,

загледано във призмата-вселена.

А пък на пода

тихо ще се изпарява

една безцветна броня разтопена.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf