Бял олтар и два ковчега
Сънувах бял олтар и два ковчега. Пред светлия олтар свещеник скъп. Момиче - коленичило и бледо, Обляно във сълзи и черна скръб. Сънувах бял олтар и тъмна сянка, Покойници и сълзи след годеж, Невиждани обрати на съдбата, Падение след нежния летеж. Тя беше в бяло - ангелска коприна, Останала вдовица след смъртта На нейната любов - най-скъп поминък, Тешеше безутешни сълзи тя. По неговите устни - вече хладни Се стичаше студена капка кръв, Тя с устни се опита да открадне Последните следи от ледна плът. Куршум го бе пронизал във сърцето Във час преди да дойде вечността И той за миг осъмнал под небето Изгубил бе живот и любовта. Сънувах и безбожното мълчание Заляло бял олтар след тежка смърт, Сънувах овъглените желания, Размили във нощта желана плът. Сънувах безутешните терзания На бялото момиче в черна скръб, Очакващо за свойто наказание Пред мъртвия съпруг, потънал в кръв. Сънувах как сама намери скалпела, Без мисъл го заби във свойта длан, Стопи се до съпруга си разплакана И тръгна с него... Да не бъде сам...!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Giovanita
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-12
прочитания: 261
точки: 50 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|