*
Пускам своя котва -
не в море от сЪлзи,
не във кална локва...
просто тъй се връзвам
там, където друга
преди мен в уютен пристан
ти зова "съпруга",
а сега и мен наричаш.
Пускам котва, мило,
искам вечно да остана
там, къде е била
твойта стара рана.
И вярвай - няма да предам
грозно брачния обет...
Ето, виждаш сам -
моят път единствен е... след теб!