Пъзел

Подреждам се - нали съм сложен пъзел,

парчетата не спирам да редя,

едно до друго, може би последно,

към свойто съвършенство се стремя.

А частите, застанали пред мене,

ме гледат безразлично. И мълчат.

Обречени навярно на забрава,

разтурвам ги с замах за сетен път.

И някога, навярно, ще успея,

в хармония почти да ги сглобя,

и някога ще бъдат съвършени,

да, някога, но просто не сега.

Сега съм дъжд, изплакан от небето,

и птица съм, загубила крила,

стрела съм непосилна за сърцето,

и облак, непропущащ светлина.

И кръв, и рана, счупена усмивка,

(порязах се на нейните стъкла)...

И пръснах се на този сложен пъзел,

и себе си... и себе си редя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf