Над реката!

Над зелената река
издигат се сивите ята.
С полет нагоре устремен,
те поемат по пътя си светъл и необременен...
А ниско долу пълзи
едно момиче полета с очи следи...
Стои и чака...
с очи, вперени в безкрая...
Дълбоко в себе си копнее
магията Любов да я залее,
да я докосне, да я изпълни,
да я целуне и прегърни.
Дълго време тя мечтае
любовта да я срещне и омае.
Да почувства в сърцето болка сладка,
макар несигурна и кратка.
Като отрова да се разлее
и тялото й да облее.
Също като вятър през нея да премине
и като пролетна буря да загине...
От болката тя не се страхува,
За обич сърцето й жадува.
Да обича,да лети и в огъня
на любовта да изгори...
... А след това пепелта от неините мечти,
ще я разпилее, ще я пусне, а заедно
със сивите ята да отлети...!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf