Нова, чиста кристална сълзица се отрони.
Отново скрита, отново не разбрана от
болката в сърцето излюпена. Сякаш е
позната на лицето. Сълзицата закапа.
Толкова кристална, толкова чиста сякаш бе родена
от приказно щастие. Бе нежна дори, но бе родена от болка и тъга.