|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ето пак..!
Ето пак - една сълзица самотно се стича по нежната кожа. Ето пак едно намръщено лице. Ето пак поредния вик за помощ. Толкова силен и толкова глух... Ето поредната нощ на самота, поредната сива сутрин. Ето влез в душата ми. Аз не я крия. Тя е сива пустиня. Просто няма какво да видиш - само болка. Ето ти си в сърцето ми, в разбитото ми сърце... Ето аз всяка нощ се моля да ме държиш в ръцете си, но ги няма. Ето и тази песен дори я намразих и нейните стихове ми напомнят за тебе... Ето пак си задавам хиляди въпроси. И ето пак всеки ден единственото, което ме крепи си ти... ето пак имам нужда само да чуя, че се нуждаеш от мен...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Mary Jane
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-12
прочитания: 122
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54629
Съобщения: 254963
Лексикони: 2611
Коментари: 86136
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|