Здравей животе - закъсня...

отдавна чакам за вендета.

Убиваш ме? Ще се родя,

зовът те смъртните полета.

Недей се ежи - уморен си,

научих всеки следващ ход.

Не виждаш ли, че похабен си,

сега по моему - с любов...

От теб отрекох се - милиони пъти,

от твойта болка и сълзи безчет.

Сега си връщам за греха ти,

с красиво орнамиран меч.

Защото ти - си ми потребен,

във тебе себе си ще сътворя.

От твойта сила бях ограбен,

прогледнах - ще се преродя...

Немееш ти пред мойте думи,

уплашен си - това е факт.

Убит си вече от ума ми

покълнал в този ад.

Сега си бесен от омраза

и се рушиш в пристрастие.

Но твойта глупост те премаза,

"то счупеното носи щастие"...