Камбаната не биеше за мене

Ужасен сън във пот обля ме
и сепнах се отваряйки очи,
лъчите слънчеви разстрелваха нахално,
снимките с угаснали мечти.

С убиващ звън църковната камбана
накара тялото ми да настръхне,
в ума ми крясъци се гонеха отдавна,
от други сънища забравени и глухи...

Ръката ми матрака стисна за подкрепа,
в съня си аз с живота се простих,
а таз камбана... вместо за утеха,
набиваше се във сърцето като... шиш!

Душата ми избяга някъде... в кошмара,
подгонена, уплашена и клета,
със тялото прости се, аз не знаех...
че буден съм..., че слънце свети.

Отваряйки вратата, дъх поех,
с усмивка срещнах хубавото време,
душата неугаснала отново приютих,
... камбаната не биеше за мене!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf