Дявол?

Вярваш ли ми?

Да, аз знам, че вярваш.

Но защо ми вярваш? –

Питам аз и хващам ножа...

А теб съмнения те глождят –

И луташ се, и скиташ…

обръщаш се назад и питаш –

сбърках ли?

Не, не сбърка, довери се!

Забързан си, аз виждам…

Спри се!

На теб аз мога да покажа

истината… (за камъчето във паважа)

радостта в очите... (на златото)

надеждата във дните... (на разочарованието)

И ще ти покажа,

просто ми повярвай!

Нож ли?

Игра на светлината…

Ти чуй музиката в тишината.

Кой съм аз?

Дяволът ли? – не…

Поне това подсказва ти лицето,

което виждаш тук пред теб...

А какво прошепва ти сърцето?

Или то сковано е от лед?

Никой не го чува вече…

Да, сърцето…

сякаш е от нас, хората, далече...

Ти казваш, за какво ти е сърце?

Като имаш дяволът в ръце…

“Дявол”? – Дума, изпусната неволно…

Нима ти ще се отдадеш на нещо толкова долно?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf