Преминава животът ни
между "искам" и "трябва".
Така лъкатуши, поспира,
пак тръгва...
Разделени са дните
между ножа и хляба,
милиони табута
ни издебват зад ъгъла.
След свирепата буря
тихо плаче надежда
и сълзите й будят
светофари зелени.
От бездънния свод
в миг дъга се привежда
и потича пак слънце
в уморените вени.
Между "искам" и "трябва"
продължава животът.
Спира в "мога", в "мечтая"
и потегля отново.
А ръката на Бога
пак върти колелото
и извира любов,
и отново, отново...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: saveladi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-13
прочитания: 101
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644