|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ПРИЗНАНИЕ
Често крачим срещу нас самите,често крием се - надеждата потулили,бягаме, излъгали дори мечтите -неспечлили, но пък и неизгубили..Някой ни привлича непонятно,но за всеки случай крием огъня,казваме си: ДНЕС е утрешното НЯКОГАи не искам да остави тъжен спомен....Някак си по-лесно е да вкусвамесигурност, притихнала в двуличие.Вярно е, че чудото пропускамеи магията, че някой ни обича..Няма как - прикрити зад кулисите -да усетим истински живота си.тихо е и някак прекалено-липсващо,прекалено глухо и самотно..Как мечтая да побъркам дните,с вик да предизвикам живите:ДНЕС ОБИЧАМ! ДНЕС ТЕ ИСКАМ!УТРЕТО ОСТАВЯМ НА СТРАХЛИВИТЕ!
Стиха беше провокиран от един човек, който е убеден, че наказва само себе си!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: MARIYANA
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-13
прочитания: 266
точки: 60 ( виж далите точки )
коментари: 13 ( виж коментарите )
препоръчано от: 35 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7447
Автори: 2010
Произведения: 44466
Съобщения: 191249
Лексикони: 1979
Коментари: 65013
SMS-и: 795
Снимки: 4573
|
|
|
|
|
|
|
|
|
